Темата за “Психологичното здраве на обществото” погледнато през киното ще развие д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър. Завършила e Медицинския университет в София (1992) и бизнесадминистрация в УНСС (2006). От 1994 г. работи в Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило, започвайки от ниво ординатор и преминавайки през началник-отделение за мъже с остри психози. От 2009 г. е директор на лечебното заведение. От 2003 г. работи и амбулаторна психиатрия. Съдебен експерт по психиатрия повече от 20 г. и национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

Като директор на една от най-големите психиатрични болници в страната, д-р Гълъбова е активен говорител по въпросите на психичното здраве в България. Тя често изразява загриженост за нарастващия брой зависимости сред българите и влошаващото се състояние на нацията. По време на пандемията от COVID-19 става член на Медицинския съвет за борба с коронавируса, където дава ценни съвети за справяне със стреса и тревожността. Особено внимание отделя на проблема с емоционалната интелигентност в българското общество и важността на истинските човешки връзки в дигиталната ера.

В рамките на фестивала кинолюбителите ще имат възможност за среща със създателите и основните лица зад сериала „Тревожност“, както и за разговор от първо лице за неговото послание и значимите теми, които засяга. Сериалът поставя във фокуса си актуални и дълбоко лични въпроси – психичното здраве, семейните отношения и предизвикателствата пред младите хора в съвременното общество.

Проектът е реализиран от продуцентската компания „Мирамар студио“ и е режисиран от Илиян Джевелеков. Силната психологическа дълбочина и впечатляващите актьорски изпълнения, начело с Ани Пападопулу, превръщат „Тревожност“ в едновременно въздействащо и социално значимо произведение. Заедно с тях, гост на 21-вия Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми е и консултантът по съдържанието – утвърденият психолог Иван Игов.

Илиян Джевелеков е български режисьор, сценарист и продуцент. Започва образованието си със специалност психология в Софийския университет, а по-късно завършва кино и телевизионна режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на акад. Людмил Стайков. По време на следването си работи като режисьор в студентската програма „Ку-ку“.

През 1993 г. неговият късометражен филм „Искам да съм свободен“ печели наградата за най-добър късометражен филм на Международния филмов фестивал „Златна роза“ във Варна. В периода 1994 – 2000 г. Джевелеков работи като продуцент и режисьор в компанията „Ку-ку филм“.

През 2001 г. заедно с Матей Константинов и Георги Димитров създава продуцентската компания „Мирамар Филм“, която днес е сред водещите в България в производството на игрални и документални филми, както и телевизионни реклами.

Пълнометражният продуцентски дебют на Джевелеков е филмът „Дзифт“ (2008) на режисьора Явор Гърдев. Лентата печели наградата „Сребърен Свети Георги“ на Московския кинофестивал, както и „Златна роза“ на фестивала на българското кино във Варна, след което участва на множество престижни международни фестивали.

Режисьорският дебют на Джевелеков е филмът „LOVE.NET“, който излиза по кината през 2011 г. Със своите над 206 000 зрители той се нарежда сред десетте най-успешни български филма по приходи за всички времена. На фестивала „Златна роза“ филмът е отличен с награди за най-добра женска роля (Лилия Маравиля), най-добър сценарий (Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков) и дебютна режисура.

Ана Пападопулу е изтъкната българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2000 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Още като студентка дебютира на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ с ролята на Ана в спектакъла „На дъното“ от Максим Горки, режисиран от Александър Морфов.

Оттогава е неизменна част от трупата на театъра, където изгражда впечатляваща кариера с десетки роли в класически и съвременни постановки. Сред знаковите ѝ превъплъщения са Беатриче в „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“, Саломе в „Саломе“ от Оскар Уайлд, Адела в „Домът на Бернарда Алба“, Ана Петровна в „Иванов“, Аня във „Вишнева градина“, Джули в „Жените на Джейк“ и Пердита в „Зимна приказка“.

Паралелно с театралната си дейност, Ана Пападопулу развива и активна филмова и телевизионна кариера. Сред по-известните ѝ роли са във филмите „Писмо до Америка“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Мисия Лондон“ (2010), „Досието Петров“ (2015) и „Маймуна“ (2016), както и в сериалите „Откраднат живот“, „Отдел Издирване“ и „Четвърта власт“.

За ролята си в „Писмо до Америка“ печели наградата за дебют „Невена Коканова“ (2001), а през 2018 г. е отличена с „Аскеер“ за поддържаща женска роля в постановката „Лисичета“.

През 2024 г. изпълнява ролята на д-р Магдалена Ясенова, детски психолог, в сериала „Тревожност“, посветен на темите за психичното здраве и предизвикателствата пред младите хора в съвременното общество.

Иван Игов е изтъкнат български психолог, специализиран в детска, юношеска и училищна психология. Завършва психология в Софийския университет и има над 25 години практика в областта. Игов е един от основоположниците на професията „училищен психолог“ в България, като работи в Националната природо-математическа гимназия и активно участва в развитието на учебната психология в страната.

Той е автор на учебници и публикации, както и на държавните стандарти за обучение по психология в средните училища. Като координатор на проекта „Училище без насилие“ на УНИЦЕФ и Министерството на образованието, Игов се е ангажирал с подобряване на училищната среда и превенцията на насилието.

През 2024 г. той е психологически консултант в телевизионния сериал „Тревожност“, който разглежда важни социални теми, свързани с психичното здраве и проблемите на младите хора. Неговата експертиза осигурява психологическа достоверност и дълбочина на сериала.

Иван Игов продължава да бъде активен в сферата на психологията, като подчертава значението на подкрепата за младежите и нуждата от реформи в образователната система.

В дискусиите и професионалните срещи ще се включат и д-р Татяна Буруджиева - социолог, Павлина Желева - кинокритик, Проф. Александър Донев - кинокритик и творчески директор на “Златна роза”, Георги Чолаков - продуцент, оператор и бивш директор на Националния филмов център, Борислав Чучков - режисьор и продуцент.

Д-р Татяна Буруджиева е уважаван български социолог и преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е изследовател с дълбоки познания в социалните теории, политическите процеси и институции, като се фокусира върху влиянието на социалните структури върху съвременното общество.

Буруджиева е известна със своите анализи на политическите партии и тяхната роля в социалната динамика на България. Тя активно участва в медийните дебати по актуални социални и политически въпроси, като неведнъж е давала експертни коментари относно развитието на политическата ситуация в страната.

Като учен, д-р Буруджиева е автор на множество изследвания и публикации, които обогатяват разбирането за социалните структури и предизвикателства в съвременното българско общество. Нейният принос в развитието на социалните науки и обществените дискусии я утвърдиха като важна фигура в българската академична общност.

Павлина Желева е утвърден български кинокритик, продуцент и активен участник в международни филмови фестивали. Завършила кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, тя започва своята кариера като редактор в списанията „Български филми“ и „Киноизкуство“. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа и отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI.

Желева е известна с дългогодишния си принос към българското и европейското кино. Тя е активен участник в престижни филмови събития като Берлинале и Европейските филмови награди, където анализира тенденциите в киното и социалните теми, които го оформят. Кинокритиката ѝ често се отличава с дълбочина и внимание към важните за съвременното общество теми, изследвани чрез филмовото изкуство.

Като продуцент, Павлина Желева е съосновател на филмовата къща „Геополи“ и е участвала в успешни проекти като „Реквием за госпожа Й“ и „Чудо“. Тези филми са преминали през индустриални платформи като Манхайм-Хайделберг и са получили признание на международни фестивали.

През 2017 г. Желева е председател на журито на фестивала „Златен ритон“, където оценява документални и анимационни филми. Тя играе важна роля в развитието на българското кино, като подкрепя нови таланти и стимулира критичната мисъл в индустрията.

Проф. Александър Донев е изтъкнат български кинокритик и творчески директор на Международния филмов фестивал „Златна роза“. С дългогодишен опит в киното, той е уважаван за своите задълбочени анализи и критични коментари, които обогатяват разбирането за съвременното българско и международно кино.

Донев е преподавател по кино и визуални изкуства и е активен участник в културния живот на България. Като кинокритик, той е написал редица статии и есета, посветени на филмовото изкуство, като неговата работа често изследва връзката между киното и социалните, политическите и културни процеси.

Като творчески директор на фестивала „Златна роза“, проф. Донев е отговорен за селекцията на филми и оформянето на програмата, като поставя акцент върху новаторските и социално ангажирани проекти. Той играе ключова роля в развитието и популяризацията на българското кино на международната сцена. Проф. Донев е не само кинокритик, но и наставник и вдъхновител за новото поколение български кинематографисти.

Георги Чолаков е утвърден български оператор, продуцент и културен деец с над четири десетилетия опит в киноиндустрията. Завършил операторско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, той изгражда богата творческа биография с множество документални и игрални филми, отличаващи се с висока естетика и обществена значимост.

Представител на България в Евроимаж (1993-1995). В периода 1991–1995 г. Чолаков е заместник-директор на Националния филмов център, а от 2014 до 2015 г. заема длъжността негов изпълнителен директор. Като ръководител на институцията работи активно за подкрепа на авторското кино и подобряване на механизмите за филмопроизводство в България.

През годините той е продуцирал и снимал редица значими български продукции, сред които се откроява документалният филм „Поетът стреля в сърцето си“ (2012), получил признание с дълбокия си поглед към живота и творчеството на български поети. Основател на продуцентската компания „Геополи“, Чолаков е познат със своята отдаденост към каузите на културата, младите творци и устойчивото развитие на националното кино.

Неговият професионализъм, критичен поглед и дългогодишен ангажимент към българското филмово изкуство го нареждат сред водещите фигури в съвременната киносреда на страната.

Борислав Чучков е български продуцент, режисьор и актьор с активно присъствие в съвременното кино и телевизия. Завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, той специализира в областта на аудиовизуалния мениджмънт, което му позволява да развие успешна кариера както пред, така и зад камерата.

През 2003 г. заедно с брат си – режисьора Виктор Чучков-син – основава продуцентската компания „Чучков Брадърс“. Двамата стоят зад редица ключови заглавия в българското кино, сред които се открояват „TILT“ (2011), избран за българското предложение за „Оскар“, „18% сиво“ (2020), „Пеещите обувки“ (2016) и „Шекспир като улично куче“ (2023). Филмите им се отличават със силна визуална стилистика, модерен език и социална чувствителност.

Борислав Чучков има принос и в телевизионната продукция, а освен продуцентските си ангажименти, през последните години се завръща на екран и като актьор. Активен участник в културния живот, той е съорганизатор на събития като Sofia Summer Fest и е сред хората, свързани с управлението на Дом на киното в София.

Със своята визионерска енергия и креативен подход Борислав Чучков е сред водещите фигури в развитието на съвременното българско кино.

Проф. Станимир Трифонов е български режисьор, сценарист и продуцент. През 1986–1987 г. работи като режисьор в Българската телевизия. От 1987 г. до 1993 г. е режисьор в Студията за научнопопулярни и документални филми "Време", а до 1999 г. е неин художествен директор. От 2002 до 2010 г. е неин директор. Преподавател е по филмова и телевизионна режисура в Югозападния университет "Неофит Рилски" и по филмово и телевизионно изкуство в Нов български университет.

Премиерата на първия му документален филм "До утре... четири портрета и един спомен" е на 8 май 1988 г. във Велико Търново. Режисьор е на документални и игрални филми, сред които: "Елиас Канети. Отговор на едно писмо" (1992 г., приз "Сребърен ритон"), "Образ невъзможен" (1996 г., "Златна роза"), телевизионния сериал "Хайка за вълци" (2000 г., "Златна ракла"), както и филмите "Изпепеляване" (2004 г., "Златна роза"), "На границата" (2015 г., награда за най-добър тв сериал от Българската филмова академия), "Стъклената река" и др.

Искра Радева е популярна българска актриса. Завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на Апостол Карамитев и веднага става част от трупата на Младежкия театър. През 80-те и 90-те години се занимава с дублаж на сериали за БНТ, като най-известната ѝ роля в озвучаването е Меги Клийри в „Птиците умират сами“. Участва също и в дублажа на сериалите „Богат, беден“ и „Завръщане в Рая“. През 90-те години проявява активност в шоубизнеса, поп музиката и камерната сцена, като се изявява и като автор на текстове на песни и спектакли.

През 1997 г. напуска Младежкия театър, а през 1999 г. създава свой театър – „Искри и сезони“, проявявайки се като продуцент и режисьор. През 2000 г. поставя шоуспектакъла „Сбогом, 20-ти век“, а нейната продуцентска къща „ИРД“ организира едни от най-шумните шоу-спектакли в България. Изиграва множество роли в театъра, телевизионния театър, киното и телевизията.

Олга Маркова е известен български кинокритик. Завършила е филология и журналистика. Доктор е на кинознанието, работи като критик-изкуствовед и журналист по проблемите на изкуството и културата. Автор е на десет книги, посветени предимно на киното. Някои от тях, като “Ролята на българската култура в световната цивилизация”, са преведени на английски и разпространени по българските посолства и културни центрове по света.

За двете мащабни книги “Майсторите на Голямото кино” и “Последните мохикани на киното” е удостоена със „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти, както и с Постамент със Златен диплом за ярък филмов критик на международния форум “Златен Витяз” в Русия. През 2019 г. излиза третата част от трилогията “Последните остават първи”. Повече от десет години в магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“ на СУ „Св. Климент Охридски“ води курс по тази тема.

В дългогодишната си професионална кариера е работила като редактор в „Информация за чужбина“ в БТА, като завеждащ отдел „Изкуство“ в продължение на четвърт век в националния седмичник за литература и изкуство „Пулс“, както и като създател и главен редактор на националния седмичник за образование, наука и култура „Аз-Буки“, където е отличена с няколко награди.

BACK TO TOP